Вчера 21.03 2013 г. имах нещастието да присъствам на последните часове на един колега и приятел в “Самел 90″ АД. Към 13.30 ч. ми се обади колежка, че в стаята над мен е прилошало на наш колега. Качих се веднага и видях човека с който бях говорил само преди час – два да лежи отпуснат на стола си, със затворени очи, не контактен и дишащ много тежко. Колегите се бяха обадили вече в Бърза помощ, линейката беше пристигнала, извикахме още колеги и заедно със стола го качихме на асансьора и оттам в колата, която чакаше на входа. В Бърза помощ направиха каквото могат хората, сложиха система, взеха кръвна проба и извикаха невролог. По това време колегата се посъвзе, отвори очи, даже поиска чай и аз му обясних, че не сме в завода а в болницата, и пак се унесе и затвори очи. Бързо пристигна и д-р Рангелов, прегледа го и със съмнения за исхемичен или доколкото можах да разбера за удар който поразява мозъка (апоплектичен), не мога точно да коментирам, го пренасочиха за болница в София. Дочух коментара му и възмущението, че скенерът в нашата болница не работи защото трябвало 100 хил. за ремонт или не знам за какво, и че имаме добър рентгенолог. В края на краищата се реши да замине за болница “Токуда”. Аз съм чул, че в такива случаи транспортирането на болния е убийствено, но нямаше изход, трябваше да се направи скенер. За щастие са пристигнали в София, разбрах от близки, че са го съвзели временно и е получил подобрение, но последвал втори удар и е станало най-страшното. Още в нашата болница се запитах, как така ново съоръжение на “Сименс” , с добър специалист рентгенолог, не работи! Колко хвалби чух преди години като го докараха, че е голямо предимство болните да се преглеждат на място, без да има нужда от рисковото пътуване до София. Не знам дали 100 хил. струва ремонта или пускането на скенера, но да не се поддържа такова скъпо и спасяващо животи съоръжение е престъпление. Смъртта на такива хора трябва да лежи на съвестта на управниците ни, които пилеят народна пара за какви ли не измислени ремонти и приумици. Сигурно само лихвата от предвиденият заем от 2 000 000 лв. е много повече от тази така необходима сума. Дадените есента 140 хил. лв. за ремонтите на пространството около Голямата чешма и градинката пред Старческия дом са били напълно достатъчни за ремонта и поддържането на съоръжението. За тези хора от дома е много по- важно да се осигури добро здравеопазване, отколкото да се харчат пари да им разкрасяват градинката. Ако сме си “отвили на масрафа” и всичко ни е наред може да мислим тогава за други неща. Само да са се молят управниците ни да не ги сполети същата участ, да зависи живота им от една скъпа техника, която сме имали пари да я закупим, но не и да я поддържаме. Понеже е почивен ден и не сме на работа използвам случая да поканя колегите от завода утре 23.03 2013 г. на погребението от 14.00 ч.
Благовест Коларов