ГЕРБ ще има преднина пред БСП на европейските избори според проучване на агенция Алфа Рисърч за март, но два месеца преди вота политическият пъзел продължава да се разбърква и да прави неясна бъдещата електорална картина. Изследването на общественото мнение е проведено през месец март и показва, че 17,5 процента биха гласували за ГЕРБ, а за БСП – 15,2 процента.
Данните от проучването показват, че социалистите са стабилизирали позициите си и няма изтичане на техни избиратели към движението на бившия държавен глава Георги Първанов АБВ. Точно обратното – АБВ губи по-центристките си избиратели и подкрепата към движението е намаляла до 4% през март.
ДПС запазва стабилно електорално присъствие (6.5 процента), въпреки че рейтингът на Лютви Местан продължава да пада.
Подкрепата си стабилизира и Реформаторският блок, за когото биха гласували 5,1 процента от избирателите, като успява да разтвори електоралната си периферия. Важен щрих към политическата картина вдясно е интересът към преференцията. Общо една четвърт от българските избиратели заявяват, че са решили да отбележат предпочитан от тях кандидат. Очаквано най-висока е лоялността към партийната подредба сред избирателите на БСП и ДПС. Обратното, най-висока чувствителност към имената в листата и готовност да използват преференцията имат избирателите на Реформаторския блок. Последица от това е разширението на неговата периферия.
През март кризата на доверие в институциите и политическия елит допълнително се задълбочава. Показателно е, че позитивните оценки за правителството започват плавно да намаляват дори и сред най-твърдите му привърженици – пенсионери и жители на селата. Положителните оценки за дейността на премиера Орешарски са непроменени спрямо февруари – 25%, но отрицателните за първи път достигат границата от 50%.
В институционален план най-силна критика акумулират отново парламентът и правителството. Доверието в парламента остава закотвено на 8%, срещу 65% недоверие. Аналогична е и тенденцията в мнението за работата на председателя на НС Михаил Миков – 14% положителни срещу 57% отрицателни оценки.
Негативната тенденция в отношението към институциите засяга също президент, главен прокурор, национален омбудсман. Те все още са сред най-одобряваните публични фигури в страната, но макар с по-слаби темпове, общественото доверие в тях също ерозира.
Като цяло българските държавни институции не успяват да преодолеят кризата в общественото доверие към тях, която рискува да се задълбочи допълнително с изостряне на напрежението около наближаващите евроизбори.