Приключи вторият пътуващ семинар на български журналисти в Сърбия. Семинарът бе част от проекта „ПРЕОТКРИВАНЕ: Журналистически гледни точки към културно-историческото наследство и природни забележителности в южния граничен район на България и Сърбия”. Партньори по него са Журналистическо сдружение „Балкански форум” – Самоков, Център за демокрация и развитие на Южна Сърбия – Лесковац и Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов” – Кюстендил. Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Европейския съюз по Програмата за трансгранично сътрудничество. Във втория пътуващ семинар участие взеха и журналисти на СамокоВест.
В синевата над град Ниш се възправя паметникът на войводата Стеван Синджелич – един от историческите обекти, които групата посети. Домакин-доброволец на паметника е Селомир Маркович – Селе – древен и мъдър, неподвластен на времето. Косите му – побелели, развявани от вятъра на хълма Чегар, или може би от ръката на войводата Стеван, в благодарност за службата му пред духа на загиналите. А светликът в очите му млад, неугасващ. С жар и болка Селе разказва за подвига и безсмъртието на загиналите сръбски войни и на войводата им Стеван Синджелич.
През 1804 година избухва Първото сръбско въстание. Сърбите, както и останалите народи в Османската империя през 19 век, започват решителна борба за независимост. Под водачеството на избрания на народен събор “кнез” Георги Петрович, известен с турското си прозвище Карагеорги (Караджордже), избухва бунт срещу дахиите и еничарите. С това се слага началото на сръбската националноосвободителна революция. По време на Първото сръбско въстание Ниш се явява важна стратегическа точка и за двете страни. Градът е на важния път Белград – София и осигурява достъп до центровете на българското и гръцкото национално-освободителни движения. Дава достъп и за така необходимото финансиране на въстаниците. През 1809 година край Ниш се водят едни от най-драматичните сражения. На лагер край града са настанени 12 000 въстаника с 11 оръдия. Срещу тях е хвърлена 40-хилядна редовна турска армия – добре обучена и въоръжена. Главната битка се води на хълма Чегар, където е заел позиции Стефан Синджелич с 3000 въстаника и 4 оръдия. От Ниш участват 1000 доброволци. Изключителен стратег, Синджелич е разположил войните си на три нива. На десния фланг са доброволците от Ниш. Битката е неравна. Обграден и загубил повечето си другари, войводата взривява барутния склад с изстрел от пистолет, като нанася големи поражения на противника. В сраженията загиват всичките 3000 души на сърбите, срещу повече от 6000 жертви на поробителите. След пълния разгром на Синджелич, нишкият паша нарежда да се обезглавят телата на всички въстаници, одират главите и кожата я пращат в Цариград, а черепите зазиждат в стените на кула до главния път Белград – София в 56 реда по 17 черепа във всеки, общо 952.
Селомир Маркович – Селе
Селомир Маркович – Селе ни показва скалата, на която всеки път в часа, когато е взривил склада, слънчевите лъчи изписват образа на войводата Синджелич. Показва ни преклонението си пред онази Велика сила, чиито пътища са неведоми и непонятни на човеците, но която ни се разкрива по един изумителен начин, всеки път когато възтържествува любовта и саможертвата. Общата съдба и история на народите ни отдавна е премахнала граници, изтрила е различия. Останал е само човекът – побратимът. Купуваме си книжката на Селомир Маркович – Селе „Чегарски бол”, един прекрасен спомен и си тръгваме стоплени от глътка нишка ракия и от голямата човечност на Селе – пазителят на безсмъртния дух на войводата Стеван Синджелич.