Иван Петров представи пред самоковската публика своята пета изложба. Дом на експозицията отново е Общинска библиотека „Паисий Хилендарски”. Библиотеката отдавна се е превърнала в храм за творците в общината, а и извън нея.
„Много съм радостна, че библиотеката ни се превръща в своеобразна галерия”, това каза и Мирослава Мирчева във въведението си към изложбата. Тя изтъкна опиянението от природата и всеотдайността на художника, оставили отпечатък във всяка една от картините. Изненадата в настоящата изложба, според нея, са портретите и фигуралните експозиции. А личният й избор са двете платна с танцуващи двойки, с безпогрешно уловените пластика и движение, с уникалната си атмосфера. Собственото си съпреживяване на творбите представи и Лилия Кинина.
Изложбата веднага прави впечатление със своята тематичната многоликост. 31 картини – пейзажи, натюрморти, портрети, танцуващи фигури, а някои от платната могат да бъдат приобщени и към категорията на шаржа. Планините, полята, скалите, езерата в пейзажите на Иван Петров са едновременно познати и непознати, реални и мистични. Те са запечатали не само любими природни кътчета за много самоковци. Те са отражение на възприятието на твореца към битието и света. В едно малко популярно прозрение на Ваклуш Толев се казва – Мисията на човека е да стане сътворец на Бога. Определено може да се каже, че в творбите си Иван се проявява като сътворец на естеството. Откроява се техниката на нанасяне на боите, пластовете, създаващи дълбочина и релефност на изображенията. Играта на светлината, деликатната сянка, почти незабележима, правят препратка към художниците импресионисти. Градските пейзажи носят настроенията от едно малко поотминало време, носталгия и сладост, които всеки един от нас къта в сърцето си. Широката мазка, богатият колорит бележат картините на Иван Петров. Маковете, в един от натюрмортите му, сякаш са застинали между времената – от разцъфването до повяхването. Превърнали са се в своеобразен символ на безсмъртие и вечен кръговрат. Пленителни с ритъма, с пластиката, с усещането за движение, със завихрянето на въздуха, са двете танцуващи двойки. Интересен е подходът при изобразяването на култовите персонажи Дон Кихот и Санчо Панса. Стилизираните фигури, геометричните форми са характерни за плакатната живопис. Тук виждаме и един провокативен Иван Петров. Автопортретите му пораждат много въпроси. За платното „Опит за летене” самият художник споделя, че е представил себе си като вечният гонещ Михаля.
След пътешествието през планините и полята, през градските улички и сгушените селски къщи, та чак до теменужено-виолетовите скали в картините на Иван, всеки би си пожелал да бъде и да си остане „гонещият Михаля”. Усещането, което пораждат творбите, в цялото си тематично многообразие, е възторгът пред и от живота. Художникът Христофор Пейчев поздрави Иван Петров за изложбата, изрази своята радост от творческото му развитие и му пожела да продължи да рисува със същия хъс, и да постигне всичко онова, към което се стреми.
Експозицията ще остане в Общинска библиотека „Паисий Хилендарски” Самоков до 15 август. Който посети изложбата на Иван Петров, неминуемо ще открие своята картина. Тази, която му нашепва свидни спомени, позабравени чувства, неизпълнени копнежи.