Бетина Терзиева, която започна кампанията за набирането на средства за лечение на болното дете, съобщи, че цялата парламентарна група на Реформаторския блок е дарила първата си заплата за малкия Слави Едрев. Слави Едрев е с диагнози “Детска церебрална парализа” и “Епилепсия” по рождение. Въпреки провеждането на антиепилептично лечение и редовна рехабилитация, детето продължава да бъде с тежко изоставане в моторното и нервно-психическото си развитие. Това принуждава родителите на Слави да търсят други, алтернативни методи на лечение като трансплантация на собствени стволови клетки. През август получават потвърждение от Руския онкологичен център „Н. Блохин”, че Слави може да бъде приет за изследване и лечение с използване на клетъчни технологии.
Общата продължителност на лечението е 3 години, с вливки на всеки 2-3 месеца, а необходимата сума е 105 000 евро.
В понеделник всички депутати от парламентарната група на Патриотичния фронт обявиха, че даряват заплатата си за благородната кауза. Към нея са се присъединили още депутати от ГЕРБ и от БСП. С това броят на депутатите, които даряват първата си заплата вече е 50.
По парламентарни групи броят на дарителите е съответно:
Реформаторски блок – 23 народни представители (цялата група)
Патриотичен фронт – 19 (цялата група)
ГЕРБ – 6
БСП – 2
Над 9400 са подкрепили отвореното писмо на Бетина Терзиева.
Малко преди рождения си ден, тя започна да пише до приятелите си във фейсбук съобщение, че не иска подарък за рождения си ден, а вместо това ги приканва да пуснат DMS за Слави. След това поведе кампания депутатите да се откажат от първата си заплата, която им се полага за времето преди парламента още да е започнал работа и да я дарят за каузата.

Въвеждат се общи правила за прием на деца в детските градини на общината. Правилата са подготвени от директорите на детските заведения, съобразно нормативните изисквания и специфичните условия в града, като са обсъдени между директорите и гл. експерт “ОМДС”. С правилата са уточнени задължителните документи, сроковете за подаване, обявяването на приетите деца, предимствата при прием. Тези правила са утвърдени от кмета на общината Владимир Георгиев и са общовалидни за всички детски градини. Условията за прием ще бъдат изнесени на достъпни места в градините. Очаква се с общите правила да се облекчи приема и да сведат до минимум неудовлетворените. Родителите също трябва да се съобразят с условията и да не подават документи в няколко градини едновременно.

Отказът на Бойко Борисов да преговаря с Патриотичния фронт за пълноценно парламентарно мнозинство заедно с РБ поради “разминаване в евроатлантическата ориентация” поставя всеки възможен кабинет начело с ГЕРБ в позиция на заложник на същите корпоративно-политически фактори, които вкараха България в днешната безизходица с наглата си интервенция в публичния живот след февруари 2013 г.
Нямам илюзии относно противоречивата идентичност на ПФ, но мисля, че неговите лидери са склонни да приемат необходимите компромиси, за да се присъединят към една разумна и уравновесена управленска програма, приета и от ГЕРБ, и от РБ. Отказът от коалиционно сътрудничество с ПФ означава триумфално завръщане в държавната политика на Сарая и неговия Господар – “най-евроатлантическата” субстанция между Анкара и Костинброд. (Ако изобщо някога са излизали от контрол върху държавата за да се завръщат в нея.)
Правителство на малцинството между ГЕРБ и РБ – ако РБ изобщо се съгласи на подобно нещо – означава предрешен отказ от реформиране на каквото и да било в българската държава, защото каквато и да е реформа, разбира се, е в пряк ущърб на “Кой” и неговите господари. Нещо повече – продължаващата хегемония на корпоративно-политическия блок около ДПС няма да се ограничи в простото съхраняване на статуквото. Ще продължи настъплението срещу българската държава, ще бъдат окончателно деградирани и обезсилени и последните налични елементи на функционална българска държавност.
Следващите избори под контрола на корупционната машина на Сарая ще доизградят системата на етническото разделение като основен вододел на българската политика. От едната страна – турци, мюсюлмани и цигани, допълнени с купени български етнически гласове. От другата – инертният и фрагментиран масив на българските етнически гласове. Етническата кантонизация на българската политика ще ни постави в ситуация, аналогична на тази в Република Македония след 2001 г. Разликата обаче е тази, че в Македония вече над 25 на сто от населението е с албанска етническа идентичност. В България турците и мюсюлманите не надвишават 10-12 на сто от населението. ДПС обаче контролира де факто около 30 на сто от гласовете на избори – с масирано купуване на гласове и контролиран, изнуден вот.
Сценарият, в който ни вкарва едно продължаващо господство на ДПС в политическия и институционален живот на българската държава е толкова кошмарен, че за да го избегнем човек си струва да се противопостави дори и на Жозеф Дол. Още повече, че самият г-н Дол просто е чул от някого и някъде, че ПФ са “недопустим партньор” от “евроатлантическа” гледна точка. Хайде на бас кои по-точно “евроатлантически” сили са прошепнали на ухото на Дол доноса срещу ПФ…!
Политологът Огнян Минчев в профила си във Фейсбук

Първите имена на български политици, чиито милиони потъват заедно с потъващата КТБ, вече са известни. Сайтът bez-cenzura публикува прелюбопитен списък, който препачатваме:
-Сергей Станишев и Моника Станишева. Имат влогове за общо 7 милиона лева.
-Емел Етем – бивша министърка и кадър на ДПС – 2.5 милиона лева.
-Веселин Пенев – депутат от ДПС – 1.1 милиона лева.
-Митхат Метин – депутат от ДПС – 700 000 лева.
-Ахмед Доган – на свое име има 880 000 лева.
-Отново Ахмед Доган – чрез подставени лица и фирми, включително и купени активи в “Булгартабак”, “Техномаркет” и др. – 50 милиона лева!
-Иван Костов – на свое име и на името на своето семейство – влогове над 1 милион лева.
-Стоян Александров, бивш министър и финансист – 1 милион лева.
-Нигяр Джафер, депутат от ДПС.
-Янко Янков, депутат от ДПС.
-Георги Първанов, бивш президент на България – 80 милиона лева.
-Александър Сталийски, син на бившия военен министър Александър Сталийски – 20 милиона лева.
-Жената на Александър Сталийски-син – 10 милиона лева.
Вежди Рашидов, бивш министър на културата – 2.6 милиона лева.
Сайтът обещава да публикува списък и на получилите кредити от КТБ.

„Ситуацията с Корпоративна търговска банка е като някой да умре, но следващите 30 дни да не го погребваш, защото някой може да измисли начин да бъде съживен”, каза тази сутрин по „Нова телевизия” председателят на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян. Така той коментира решението на временната комисия по бюджет към НС – до 6 ноември Парламентът да приеме изменения в Закона за кредитните институции, които да задължат БНБ да предприеме действия за оздравяване на банките, когато собственият им капитал стане отрицателна величина. Решението, предвиждащо държавата да налее поне 2.5 млрд. лева в Корпоративна търговска банка при ангажимент на консорциум от инвеститори да участва в 1 млрд евро, бе гласувано от депутатите на ГЕРБ и ДПС в бюджетната комисия в сряда, а срещу него категорично се обявиха Реформаторският блок и БСП. Банкерът определи намерението на ГЕРБ и ДПС да оздравят КТБ като 50% популизъм и 50% наивизъм. Според него дори да са направени с добри намерения, предложенията за оздравяване се базират на трудно изпълними предпоставки. Например евентуална държавна помощ трябва да бъде разрешена от Европейската комисия, а преди да се пусне в КТБ чуждестранен инвеститор, той трябва да се проучи.
Ако се следва икономическата логика, КТБ трябва да бъде обявена в несъстоятелност и защитените депозити да се платят, категоричен е председателят на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян.
Кризата около банката избухна в края на юни. Тогава КТБ се обърна към БНБ с молба за помощ и беше поставена под специален надзор. Кризата се задълбочи от медийните изяви на управителя на БНБ Иван Искров, който изнесе противоречива информация за състоянието на банката. Миналата седмица одиторите на КТБ внесоха доклад в БНБ, в който се казва, че дупката в КТБ е 4,2 милиарда лева. Още от началото на кризата се тиражира тезата, че Оманският фонд предлага спасение на банката.
При обсъждане решението на временната комисия в пленарна зала днес, управителят на Централната банка Иван Искров потвърди, че БНБ е получила официална оферта от консорциум, включващ Оманския фонд, EPIC и Джем корп, за оздравяване на поставената през юни под специален надзор КТБ АД. От думите на гуверньора стана ясно, че писмото на тримата инвеститори не е правно ангажиращо. Независимо от това се посочва, че заявените намерения за рекапитализация на КТБ включват държавна помощ и законодателни промени. Иска се участие на правителството с 2,3 милиарда лева чрез дружество между консорциума и правителството на принципа 50 на 50. Участието на консорциума в дружеството трябва да е посредством активи, получени от “Бромак” ООД, докато участието на държавата трябва да е кеш.
По отношение на Оманския фонд Искров заяви, че никога не е имало съмнение относно на неговата репутация, но за PIC и Джем корп не се знае кой стои зад тях и кои са реалните собственици на активите им.
Съвсем различно мнение изрази обаче бившият заместник-министър на икономиката Милен Керемидчиев. Той сензационно заяви пред БНТ, че, така нареченият Омански държавен фонд, който е миноритарен собственик на 30% от активите на КТБ, е офшорна фирма. „Смея да твърдя и имам доказателства, че този фонд не е държавният фонд на султаната Оман. Това е компания, с регистрации в над 17 офшорни зони, една от които Лихтенщайн, е едно от разклоненията и е инвестирало в КТБ”, заяви Керемидчиев. „Оманският фонд, за който всички говорят, е просто една частна, офшорна фирма, която има инвестиции във фирмите „Волф” и „Дитц”, които събираха сметта на София, купи и мажоритарен пакет, в така нареченията „Супер Боровец”.
Защо, според вас, държаният фонд на една толкова богата държава би инвестирал в сметта на София или в проект, който в момента не се развива, какъвто е „Супер Боровец”.
За мен това е параван за навлизане на неясни капитали в България”, категоричен беше експертът и заяви, че тук отново основната отговорност е на БНБ: да установи и да съобщи с кого преговаря.
„Държавните дружества в Оман не се крият зад офшорки”, добави Керемидчиев.                                                                                                          Самоковци отдавна са наясно, че Оманският фонд и “Супер Боровец” е чиста проба СУПЕР ИЗМАМА.  Абсурдът е, че заинтересовани властници се надпреварваха да ни омайват, че Фондът на Оман е Месията, който ще възкреси КТБ из мъртвите. Парадоксът е, че и “Супер Боровец” тръгна от една банка и от един банкер – Емил Кюлев. Трагедията е, че все още не е ясно кой е “Българският султан” в Оманския фонд   и надали някога ще се разбере, а милиардите потънали в личните “султански” сметки отново ще ги плати  опосканият роден данъкоплатец.
Решението, предвиждащо държавата да налее поне 2.5 млрд. лева в Корпоративна търговска банка при ангажимент на консорциум от инвеститори да участва в 1 млрд евро, бе гласувано от депутатите на ГЕРБ и ДПС в бюджетната комисия в сряда, а срещу него категорично се обявиха Реформаторският блок и БСП.
В крайна сметка народните представители решиха – няма да има опит за оздравяване на Корпоративна търговска банка. Лицензът й ще бъде отнет, тя ще бъде обявена в несъстоятелност, след което незабавно ще започне изплащането на гарантираните влогове от Фонда за гарантиране на влоговете. Избраниците ни стигнаха до това решение след петчасов бурен дебат.
Групата на Реформаторския блок продължи да устоява позицията си срещу оздравяването на КТБ с обществени средства. Мартин Димитров от РБ настоя за международно разследване и заяви, че държавни пари не трябва да отиват в КТБ, което ще увеличи държавния дефицит. Според него най-евтиният вариант е държавата да даде държавна гаранция на Фонда за гарантиране на влоговете за заем, с който да се изплатят гарантираните от закона депозити до 100 000 евро.
Срещу решението на комисията застана и БСП. Румен Гечев от социалистите разкритикува БНБ за неупражнен банков надзор. БСП е против удължаването на реанимационния срок за КТБ, каза той.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов даде на заден по отношение на съвместното решение с ДПС за задължително оздравяване на КТБ с публични средства и вече също е против. Това той заяви от парламентарната трибуна, часове преди планирания граждански протест „НИЕ срещу КОЙ. Гражданите срещу Мафията“, „срещу проекта за решение на ДПС и ГЕРБ за узаконяване на беззаконието и наливане на публични пари в КТБ“. Мотивът на Борисов бе, че офертата на инвеститорите за спасяването на КТБ била “нагло писъмце”, с което искат “да ни вкарат с кеш” и лидерът на ГЕРБ изведнъж прозря, че наливането на бюджетни средства в банката ще доведе до бъдещи проблеми.
А след като и ДПС промениха позицията си, отпадането на точка 3 за възкресяването на КТБ с парите на данъкоплатците бе прието със 151 гласа “за“, нито един “против“ и 7 “въздържал се“.
Независимо от обрата в пленарна зала, протестиращи се събраха пред парламента, за да напомнят на властимащите, че гражданското общество в България е будно и ще упражнява безкомпромисен контрол върху всичките им действия.

Прокламацията на Деня: „Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“
1 ноември е ден с особена, изключителна, неповторима стойност за всеки българин. Ден на будността на цяла една нация. Днес честваме делото на книжовници, просветители, духовници, борци за национално освобождение, съхранили духовните ценности и лика на българската нация през вековете!
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 година в Пловдив. От 1 ноември 1923 година с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 година празникът е забранен от комунистическия режим. Забраната е част от системно налаганата в обществото пропаганда и цензура, характерни за целия период на тоталитарно управление на България. Честването се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички училища в страната.
Да отдадем своето признание на безбройните народни будители, които създадоха Българското Възраждане. Да сведем глава пред подвига и духа на великите български възрожденци, носители на вярата, духовността и книжовноста.
Честит празник и бъдете будни! Били сме и ще бъдем!

Изявление на Радан Кънев от парламентарната трибуна по повод решението на парламента за КТБ:
За нас (РБ) остава въпросът, но той не е спешен – защо точка трета
изобщо трябваше да бъде включвана в това проекторешение. И не е ли време да изоставим този много дългогодишен рефлекс – да отлагаме проблемите, когато сме изправени пред тях, особено в конкретния случай рефлекса към отлагане води до много големи загуби и много големи злоупотреби. Ако рефлексът не е бил към отлагане, просто за да не се сблъскаме челно с проблема, а е бил към отлагане, за да продължат злоупотребите, това е друг въпрос, но мисля, че вече мнозинството от нас, ако не всички, сме наясно, че по-нататъшното отлагане е недопустимо, именно защото здравите
активи на банката се обезценяват и намаляват много бързо. А те са
интерес за фонда и за бюджета. Това значи за всеки клиент на българската банкова система и за всеки български данъкоплатец.
По точка четвърта обаче искам много категорично да подкрепя
предложението на Комисията и остро да възразя на позицията на БСП и конкретно на господин Жаблянов. Тук не става въпрос за пореден път след БНБ и след международните одитори някой да оценява активите на банката. Става дума за международна компания за финансово разследване, така наречените „Форенсик акаунтинг къмпанис” – международна репутационна компания, която да ни каже къде са парите. Защото парите, както каза и колегата Мартин Димитров, не се губят. Има злоупотреби, има опити да бъдат покрити. Колкото повече време губим, толкова по-успешни ще бъдат покрити тези пари. Но те са проследими, има професионалисти, които могат да извършат това проследяване и да съберат необходимите за българския съд, за българската прокуратура и за българските разследващи органи доказателства и да им ги предоставят.
Ако бяхме против точка трета, то беше по една основна причина. Не трябва да клинчим, трябва да следваме закона. Той позволява тези пари да бъдат събрани. Нещо повече, Глава седма от Закона за банковата несъстоятелност позволява след отнемане на лиценза на банката нейното преструктуриране да продължи и да бъде търсена възможност тя да бъде продадена като цяло предприятие. Така че не трябва подобен ход да се разглежда като невъзможен след отнемане на лиценза. Напротив, действащият закон предвижда и тази възможност.
Нека да започнем, както всички говорим – за това, че законността трябва да е в основата на нашата дейност и в основата на нашия живот, да изискваме всеки да изпълни задълженията си по закон. Това започва със задължението на БНБ да констатира отрицателната величина на капитала, да отнеме лиценза и да се оттегли от процеса, за да влезе най-сетне Фондът за гарантиране на вземанията, чиито правомощия имаше опит да бъдат отнети в края на мандата на миналото Народно събрание. Този фонд да извърши всички действия по Глава седма, ако смята, че това е необходимо,
но освен БНБ и Фонда за гарантиране на вземанията, които трябва да
изпълнят банковите закони, трябва Фондът за гарантиране на вземанията да изпълни изискванията на Търговския закон и да тръгне по пътя на несъстоятелността по петите на кредиторите – един след друг, защото отварянето на производство по несъстоятелност срещу длъжниците дава възможност сделките им, извършени с цел прикриване на парите и на следите на парите да бъдат на свой ред предявени в съда и обявени за нищожни.
Трябва най-сетне да приложим и Наказателния закон, защото ако този грабеж завърши без осъдени лица, ние отново се завъртаме дълбоко в порочния кръг на българския обществен живот.
През целия период на надзора, а и преди започване на надзора,
възможности за преструктуриране по действащото законодателство има много, възможности за оздравяване по действащото законодателство има много. Нито една от тях не е използвана.
Ние сме на края на първата си работна седмица тук, аз законопроект,
който да промени възможностите за преструктуриране не съм видял. Законопроект, който да транспонира частично новата директива, ако това е толкова важно, не съм видял. Намерение тази банка да бъде оздравявана и преструктурирана не беше заявявано нито веднъж за целия този период. Не е обяснимо от там нататък защо беше необходимо ново отлагане, за да започне процес, който можеше да започне преди много месеци, а трябваше да започне преди много години.

Бойко Джакерски

Скулпторът Бойко Джакерски, който от години живее и работи в Самоков, дари своята творба „Портрет на Наум Хаджимладенов” на СОУ “Отец Паисий”. Поводът – Денят на народните будители, който е и патронен празник на училището. Вътрешният подтик на автора – връзката между образованието и изкуството. „Изкуството има образователна функция – то възпитава любов към красотата, почит към сътвореното, познание за света”, казва самият Джакерски.
Вариация на портрета на Хаджимладенов е второ дарение, което скулпторът прави на СОУ  “Отец Паисий”. Експонирането на първата дарена творба – „Портрет на художника проф. Васил Захариев”, е доказателство за доброто отношение на целия екип на училището към творенията на изкуството. Защото „на любов и на изкуство никой не може да те научи”. Думите – често повтаряни от големия български художник Илия Бешков, са станали верую и на Бойко Джакерски.
Изборът на творба – 120 годишнината от рождението на „Бай Наум”, както с благоговение и обич го наричат приятелите, познатите и непознатите ценители на творчеството на самоковския живописец и график. „Наум Хаджимладенов е забележителен творец от всебългарска мяра. Той не е самоковски художник. Аз го сещам и приемам като един съвременен будител. Не го познавам лично, но че Бай Наум е народен будител се уверявам от цялото му творчество. Усещам го като светлик, като темел”, реди думите Джакерски, вглъбен в себе си, вслушан в душата си.
Аз също се вглеждам в Портрета, в очите на Наум Хаджимладенов. От тях ме гледат изначалната мъдрост и универсалната любов. Дали защото мисията на човека е да стане сътворец на Бога, дали защото всеки създател носи в себе си божията милост да открива и опознава битието с духовните си сетива – дивните картини на Наум Хаджимладенов отдавна са доказали, че големият художник е изпълнил своето предопределение.
А Портретът на Бойко Джакерски отново ме убеждава в това по един възхитителен начин.
Лилия Кинина

Днес Пътна полиция сложи началото на акция “Зима”. Автомобилите ще бъдат проверявани за изправни светлини, чистачки и отговарящи на законовите изисквания гуми. Целта на проверката е също така да се напомни на водачите, че денят става по-къс, атмосферните условия се променят, пътищата са хлъзгави и несигурни.
В закона няма изискване за задължително поставяне на зимни гуми, но униформените ще проверяват дали грайферите им имат минимум 2 мм дълбочина. Предимствата са безспорни: зимните гуми имат по-добър контакт с пътя поради специалната смес на носещата повърхност, която запазва еластичността си при температури и под 5 градуса. При зимни условия летните гуми не притежават тези свойства. Освен това формата на протекторите при зимните гуми също допринася за по-доброто поведение на автомобила върху настилката. А според експертите гумите на колата трябва да са с протектори от поне 5 мм, за да имат добро сцепление с пътя.

Димитър Делчев

“Предстои ни справяне с един от най-тежките проблеми, пред които страната се е изправяла – финансова нестабилност.” Това каза тази неделя в Самоков Димитър Делчев, народен представител в 43-то Народно събрание от Реформаторския блок.
Делчев участва в инициатива за засаждане на дървета в града. Акцията бе организирана от група млади хора от Самоков, любители и защитници на природата. „Бях поканен да се включа в една благородна инициатива, която поставя вниманието върху природата и хубавото лице на град Самоков. Дървото е символ на новото начало. Човек трябва да положи усилия в копаенето на дупка, засаждането, но трябва да има и търпението да види плодовете на труда си. По същия начин е и с коалиционните преговори – трябват много усилия и търпение.“, коментира Делчев.  Казано е – „Човек трябва да посади поне едно дърво през живота си, а участниците в инициативата засадиха десетки фиданки в междублоковите пространства в квартал „Самоково”. Те дариха на самоковци не само повече красота, зеленина и свежест, но и вярата, че държава, в която живеят такива млади хора – има бъдеще.
По-късно Делчев се срещна с част от екипа на Реформаторския блок, който работи в кампанията за парламентарните избори в Самоков. Народният представител оцени резултата на РБ в общината като добър и благодари на всички за усърдната работа и отдадеността към каузата на блока. На срещата присъстваха и кандидатите от листата на РБ Светлана Атанасова и Васил Зашкев, които взеха отношение в разискванията на проблемите в града. Обсъдено бе и откриването на приемна в град Самоков, в която народният представител Димитър Делчев да се среща с граждани.

Промяна в проекта за извеждането на децата от домове е на път да ги постави в риск. За това сигнализираха неправителствени организации. Проектът за затваряне на институциите започна преди четири години. Плановете бяха първо децата с увреждания да бъдат настанени в среда, близка до семейната, ако не могат да бъдат осиновени или отглеждани от родителите си или в приемни семейства. Над 1 500 са децата с увреждания, които е планирано да бъдат изведени от специализираните институции за социални грижи в цялата страна в изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в България“. Те ще бъдат насочени към 149 центъра за настаняване от семеен тип ЦНСТ, 36 защитени жилища, 1 дневен център за деца с увреждания и 8 центъра за социална рехабилитация и интеграция, които се изграждат по проект „Детство за всички“ в 81 общини в страната.
Междувременно е взето решение в някои от центровете да се настаняват момичета и момчета от домовете за деца, лишени от родителска грижа. Промяната се отнася и за Центъра от семеен тип за настаняване на деца с увреждания в Самоков. В него трябваше да намерят новия си дом 12 деца от село Доганово. На 19 август от отдел „Закрила на детето” в Елин Пелин казали на 12 деца от домът в селото, че до 15 септември трябва да са на ново място. Според директора на дома в Доганово Оля Ленкова забавянето е по обективни причини, тъй като се наложило да бъдат избрани нови 12 деца, защото първоначално определените не са подходящи за преместване в Самоков. Подготовката на новата група деца за промяната реално е започнала от средата на месец октомври.
От „Движение на българските майки” обаче алармират, че преместването на децата ще стане без нужната подготовка, което може да доведе до сериозни проблеми. От движението работят от години с дома в Доганово. „В един момент някой решава и разширява целевата група. ОК, супер, но за новата целева група трябва да има една ясно изградена методика с фиксирани в нея срокове как ще се случва всичко това и защо едни празни сгради променят своето предназначение и някой се опитва да напасне, едни тийнейджъри към тези празни сгради”, обясни председателят на Движението на българските майки Росица Букова. Преместването на дете от институция на друго място – при роднини, семейството му, център от семеен тип, предвижда сериозна подготовка, която може да продължи с месеци. Всеки случай е различен, правата и интересите на детето са на първо място – казват експертите.
„Наблюдаваме някаква тенденция, че всъщност децата с по-тежките увреждания, децата с по-трудното поведение, които са в домовете, не се преместват толкова лесно, защото има случаи на настанени деца, върнати отново в дома”, е мнението на Бисер Спиров от фондация „Лумос” – България.
От Държавната агенция за закрила на детето не виждат нищо притеснително. „Разширяването на целевата група е едно естествено развитие от динамиката на паралелно протичащите процеси на деинституционализация. То е свързано с вече изградената инфраструктура, но е свързано и с логиката на събитията”, смята координаторът на проекта на ДАЗД „Детство за всички” Евгения Иванова.
От Агенцията обясниха, че центровете са много повече, отколкото децата с увреждания и тяхното извеждане от институциите не е застрашено.
По последни данни в момента у нас има малко над 1400 деца, лишени от родителска грижа, които живеят в 47 институции. Според първоначалните планове подготовката за тяхното извеждане от домовете трябваше да започне през следващата година.

Млад мъж от Самоков е загинал по време на сеч. М.В., на 32 години, е работел във фирма „Рекорд Форест“ ЕООД. Дружеството се занимава с добив на дървесина.
Инцидентът е станал в общинските гори над село Доспей. Загиналият мъж е бил в гората заедно с К.М. от Мала църква. При сечта М.В. е повален от отсечено дърво и загива. За злополуката незабавно е подаден сигнал на 112. На място пристигат Оперативна група, в присъствието на разследващ полицай Цветанка Христова, служители от Общинско лесничейство-Самоков и екип на Спешна помощ. Тялото е закарано в Съдебна медицина-София.
По първоначални твърдения двамата мъже са секли дърва за огрев за лични нужди при незаконна сеч. В землището на с. Доспей горите са общинска собственост, забранена е всякаква сеч в този район и ако някой си е позволил сеч в този район, това си е бракониерска работа, уточняват служители на Общинско лесничейство. Тази година там е забранено да се добиват дори и дърва за огрев.
Фирма „Рекорд Форест“ ЕООД е имала договор за сеч в общинската гора в землището на с. Доспей до 2013 г. От Лесничейството информират, че нов договор с дружеството за добив на дървесина през 2014 година не е сключван.
Предстои разследващите органи да установят истината по случая.

Софийският окръжен съд постанови бившият премиер Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок да предадат на държавата и двореца “Ситняково”. Сакс кобурггот-ите загубиха на първа инстанция делата за “Царска Бистрица” и за “Саръгьол”.
Съгласно решението на съда, държавата има право на собственост върху централната сграда на имота от 580 кв. м, караулното помещение от 199 кв. м, както и кухня от 81 кв. м и имота от 20 дка, върху който се намират сградите. Комплексът “Ситняково” е строен през 1904 г. за летен ловен дворец, в момента има статут на недвижима културна ценност. През 1993 година сградата е дадена за безвъзмездно ползване на писателския съюз. През 2003 година е върната на тогавашния премиер Сакскобургготски от управителя на София-област и негов съпартиец в НДСВ Олимпи Кътев.
Сакскобургготски, и сестра му могат да продължат да ползват сградите, докато държавата не им плати стойността на различни направени подобрения и реконструкции в имота – по 19 329 лв. за всеки от двамата. Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок трябва да платят по 7146 лв. за разноски по делото.
Отхвърлени са исковете на държавата за общо 70 014 лв. срещу Сакскобургготски, сестра му и петимата им роднини, които също бяха страна по делото. Държавата съответно дължи над 14 000 лв. такси и разноски.
Решението на Софийски окръжен съд не е окончателно и Сакскобурггот-ите могат да го обжалват на втора инстанция.
Лавината загубени дела от Симеон и сестра му за т.нар. ”царски имоти” започна след окончателното поражение, което претърпяха в битката за резиденция “Кричим”. Дворецът в Кричим бе върнат на държавата преди година. При това дело бе потвърдена валидността на основния аргумент срещу “царската реституция” – че т.нар. “царски имоти” са на Интендантството на негово величество Царя- държавна служба, работила за монархическата институция, а не са лично притежание на държавния глава.
Следващият месец в Окръжния съд ще е поредното заседание по делото, по което държавата иска обезщетение за дърводобива, извършван на територията на 16 500 декара гори в Рила. Също през декември Софийският градски съд предстои да гледа дело за имението “Врана”.

Ирена Коцева

В крайна сметка Ирена Коцева отново сяда на парламентарната банка. Тя бе трета в листата на ПП ГЕРБ за Софийска област. Преференцията, обаче, изстреля д-р Петър Христов Беков от Ихтиман на втора позиция и Коцева остана четвърта. В резултат на изборните резултати ГЕРБ получи три мандата в Софийска област, което остави самоковката извън 43-то Народно събрание.
Днес водачът на листата на партията на Бойко Борисов в областта бе избран за министър на транспорта и напуска парламента. По силата на закона, неговото място ще бъде заето от следващия в листата на ГЕРБ – Ирена Коцева.
Така Самоков ще има безпрецедентно представителство във висшия законодателен орган на държавата. Както многократно информирахме, д-р Красимира Ковачка от коалицията ББЦ-ПП „Лидер”, Радослав Стойчев от БСП и Александър Методиев-
Бат’ Сали от ДПС вече са депутати.
Ще спомогне ли присъствието на 4-ма самоковци в Народното събрание за решаването на глобални проблеми за града, каквито са рекордно високата безработица, необходимостта от учредяване на общинско ВиК дружество, опазването на горите и защитата на околната среда, развитието на Боровец, разследването на “Незаконното Енерго” и т.н – бъдещето ще покаже.

Пътят за ГКПП-Гюешево е блокиран в знак на протест срещу избирането на Александър Методиев – Бат’ Сали за депутат. Движението е спряно с голям транспарант, на който пише: „Не на Бат’ Сали, не на подмяната”. На протеста присъстват кметът на Кюстендил Петър Паунов, председателят на Общинския съвет Иван Андонов и граждани. Участниците в протеста носят плакати с надписи: „Бат’ Сали – платената грешка на закона”, „Бат’ Сали – моралът свършва тук”, „Защитаваме правата си”, „Кюстендил не е градът на Бат’ Сали”, „Край на подмяната” и други.
Междувременно около 300 жители Дупница блокираха движението на Главен път Е-79. Час преди протеста жителите на Дупница бяха призовавани с музика да се включат в протестните действия срещу влизането на Александър Методиев за депутат в 43-то НС. Протестиращите отново носят български трибагреници и плакати. Те заявиха, че по никакъв начин няма да се откажат от протестните си действия. Организаторите на протеста имат разрешение да блокират движението за половин час.
Един месец след парламентарните избори хората от Кюстендилска област продължават да твърдят, че резултатите от изборните секции в Турция, с които ДПС реализира един мандат в 10-и избирателен район, са фалшифицирани. Те очакват най-късно до две седмици Конституционният съд да се произнесе по казуса.
По-рано днес в ефира на БНР кметът на Кюстендил Петър Паунов каза: “Стотиците нарушения в изборните секции в Турция, които са очевидни и с просто око… Като погледнете, по-голямата част от комисията са работили след председател и секретар, дописвани са хиляди хора, дори тези, които са били по избирателни списъци, а в по-голямата част изобщо не са гласували. Ние сме изброили 8 порока на изборите в Турция, затова очакваме отмяна на резултата”.
До седмица в парламента ще бъдат внесени и предложенията на жителите от Кюстендилска област за промяна в Избирателния кодекс.

Много приказки – много кусури, много съмнения… И нито една дума защо пак дойдохме дотук?
Пореден срамен провал на БСП във властта. Старата партия се провали в изцяло ново амплоа – слугиня на Сарая. Поглъщане на държавата от корпоративно-търговския конгломерат с ядро – ДПС.
ДПС като многолика хидра, разграждаща и деградираща българската обществена и институционална тъкан.
ДПС като безмилостна диктаторска пирамида, подчинила живота на българските турци и мюсюлмани.
ДПС като неутолим корупционен механизъм, подменящ организацията на обществото и държавата с организация на всеобхватната корупция и гражданска дегенерация.
ДПС като инструмент за всестранно корумпиране на политическия елит, висшите администратори и магистрати чрез КТБ.
ДПС като психология на високомерна омраза срещу нас – разпадналите се на милиони мизерни съществования български граждани.
Срещу нас днес има СИСТЕМА на подмяна на българската държава с враждебна алтернативна институционална конструкция, която вече е в състояние да нанесе смъртоносен удар върху националния интегритет на България.
Защо никой не говори за това?
Защо благодушно слушаме “евроатлантическото” словоблудство на Местан? Даваме ли си сметка с какво предизвикателство натоварваме днес избраното правителство и правим ли си илюзии, че то ще може да се справи с това предизвикателство, въпреки, че ще бъде в позиция на заложник – и отвън и отвътре? Можем ли да седнем и да обсъдим честно и открито националната безизходица, в която се намираме? Можем ли без комплекси да кажем – не ни бъркайте с ксенофоби, русофоби и туркофоби! Ние имаме право на национална сигурност, на национална перспектива и суверенно право да възвърнем контрола върху собствения си живот като национална общност.
Много години наред ни управляват безмилостни крадци – имаме право да им поискаме сметка. Но имаме все по-малка представа и все по-малка надежда как това може да се случи. Имаме партньори, от които можем да искаме помощ – стига да знаем какво и кога да поискаме. И все пак – като програма минимум – нека безкомпромисно затваряме с аргументи устите на тези нахалници, които ни доведоха дотук, а днес ни четат морал.
Имам предвид не само Местан и Мая Манолова…
Текстът е публикуван във фейсбук профила на политолога Огнян Минчев.

На 7 ноември около 15.20 часа в РУП – Самоков е постъпил сигнал, че група роми отправят заплахи и закани към служители на Държавно горско стопанство. Трима лесничеи от ДГС извършвали обход на горските територии в землището на с. Драгушиново, в близост да сметището. Горските се натъкнали на група цигани, извършващи незаконна сеч и се опитали да конфискуват моторната резачка. Докато отнасяли резачката към служебния джип, лесничеите били нападнати от бракониерите. Междувременно един от крадците извикал по телефона цяла тълпа цигани. Мъже, жени, деца атакували горските служители с камъни, синджири, въжета. Някои от нападателите били въоръжени с брадви и тояги.
Служителите на ДГС са понесли множество удари и са получили сериозни травми. Те са потърсили помощ в Спешния медицински център, където е установено състоянието им следствие на побоя.
От полицията в Самоков незабавно се отзовали на сигнала. Но пристигналите на място полицаи хванали само двама от нападателите, другите успели да избягат. В крайна сметка са задържани петима души за срок до 24 часа. По случая е образувано досъдебно производство. Действията по разследването продължават.

Сия Шехтанова е новият заместник кмет по финансовите въпроси в Община Самоков. Тя поема управлението на общинските финанси след като Радослав Стойчев стана народен представител. До този момент Шехтанова заемаше поста Директор на дирекция „Финансово-стопански дейности” в Общината.

На 9-ти ноември Германия чества събарянето на тяхната Стена, превърната в символ на комунистическото насилие и безчовечност, на 10-ти ноември и ние, българите ще отбележим/да, отбележим!/ падането на Тодор Живков, вътрешнопартийния преврат на Партията, което се надявахме да донесе мечтаната свобода и въздух. След 25 год. рекапитулацията ни е най-тъжната драма от всички бивши комунистически страни, напластена в колективното незнание за Злото, дори напротив – в България, както никъде другаде функционира производство на незнание за комунизма, липсва нашия символ на антикомунизма. Обединена Германия има своята Стена, превърната в гигантски символ на несвободата, Полша винаги ще има пристанището на Гданск, Солидарност и Йоан-Павел Втори, Чехия има своята 1968 г. с Ян Палах и Хавел, Унгария своята 1956 г. и Къщата на терора в центъра на Будапеща, дори Румъния чества своята вендета срещу Чаушеску, а цял затвор са предоставили за техния музей на тайните служби, същото е в Словения, Хърватия, Словакия, Украйна, дори Албания. Само в България говорим и пишем някак си свенливо, правим концерти, а една дама като Румяна Коларова/тясно свързана с БКП/ ще връчва някакви възпоменателни медали. Пошло и елементарно до болка. Сега се сещам, че дори в Русия КПСС е извадена извън закона с Указ на Борис Елцин и няма партия да се обявява за нейна наследничка… Просто невероятно как произведохме за 25 год. подобно незнание за преживяното Зло и това по същество в България е тотална фалшификация на общественото знание за комунизма. Стига се до носталгия по Тато, по локумите и лимоновите резенки, дори псевдоинтелектуалци, а всъщност рудименти на тежкия соц писаха проекти озаглавени „Аз живях социализма”, което по същество бе една носталгична оратория на миналото ни, аритмия на преживяното тогава.
Какво стана с България за тези 25 год.?
Защо другите социалистически страни преживяха тремора на посткомунизма, а ние се мъкнем с него и няма начин да се измъкнем. Една от причините е чисто политическа – в България не се състоя никаква лустрация като елемент на справедливостта, просто нашия политически елит се оказа крайно страхлив и нерешителен що стане дума за лустрация и справедливост/само си спомнете управлението на Иван Костов и Петър Стоянов и тяхното срамно мънкане по темата!/. Същата история е с отварянето на досиетата, дори и днес още архивите на Първо главно управление на ДС не са предадени на нарочната комисия. А я погледнете какво стана в бившия източен блок. В Германия лустрационните текстове са в законодателството от началото на 1991 г. и отдавна решиха въпроса с архивите на ЩАЗИ, в Полша през 1992 г. бяха приети няколко лустрационни закона, свързани и с окончателното скъсване с Русия, в Унгария антикомунизмът и ограничителният режим върху бившите комунисти са текстове от Конституцията им, Чехия също отдавна реши този въпрос, дори преди две години в Румъния се приеха два лустрационни закона, а преди половин година и Украйна осъди комунизма ефективно, приемайки доста строги лустрационни текстове в няколко закона. В България няма нито един лустрационен текст в нито един закон, което само по себе си е посткомунистически парадокс с тежки отражения в обществото. Ние си избрахме и търпяхме два мандата президент, който си е бил доносник на службите с партизанско име Гоце, сина на секретаря на БКП два пъти управляваше страната като премиер, а цял сонм от богаташи са слушалки на ДС и те управляват задкулисието в тази тъмна, балканска страна. Това е резултата от добре организираното невежество за комунизма, превърнало се в цел на всички управляващи без изключение от 1990 год. насам и умело пренесено в образованието и академичното замитане на комунистическото минало. Историята на комунизма се учи още в средния курс на обучение във всички страни, живели в руската орбита, а в много от тях вече има научни институти за паметта, които непрекъснато бълват научни трудове, посветени на злодеянията на тоталитаризма. В България се правят няколко документални филма почти в спартански и читалищни условия, книги, посветени на този историографски феномен, се появяват само благодарение на ентусиазма на авторите и по правило са напълно пренебрегвани от публиката и издателите. И толкоз, това е!
И учудва ли ви, драги читатели, че се заговори последните години за „нормализиране” на дискурса за комунизма като най-голямото зло, сполетявало човечеството, дори тежки научни авторитети заговориха, че той, комунизмът, бил някаква модернизация на обществото и е допринесъл за добруването на българския народ. В България както никъде другаде в Европа тече от десетилетия една страшна реабилитация на нещо крайно перверзно и отблъскващо. Само един пример.
Книгата на Митьо Гестапото,
последния шеф на Шесто, озаглавена симптоматично „От Девети до Десети” бе разпространена безплатно във всички читалища на България. Все едно разказите на Ерих Милке да се тиражират в цяла Германия. Да не говорим за безконечните спомени на Огнян Дойнов, Константин Чакъров, Любомир Левчев, на самия Тодор Живков, които по правило се презентират като значителни достижения на мемоаристиката. И по правило се заглушава, възпира и пречи на всякакъв научен опит за разкриване истината за комунизма. Отделих преди време повече от година да проучвам причините, развоя и последствията от голямата тютюнева стачка в Пловдив от май 1953 г., когато повече от 20 000 работници протестират ефективно и това става всъщност първата антикомунистическа проява в Източния блок. Стачката е удавена в кръв, по центъра на Пловдив и около гарата са извършени разстрели от упор, разпратени са в затвори и лагери стотици работници. Публикувах проучването ми и то бе широко отразено в почти всички сериозни научни издания в Европа, но в България се премълча, защото … този който командва разстрелите в Пловдив е др. Иван Пръмов, а той, видите ли, бил свекъра на „дясната” Меглена Пръмова-Кунева. И в България бе наложено тотално и пълно ембарго на публикацията, защото … абе защото оная с изкривените уста имала родствена връзка с един комунистически сатрап, на съвестта, на който тежат десетки човешки живота.
Ами спомена, историята и истината за най-жестоката разправа с държавници в цяла Европа – Народния съд? Ами кой разказа за над 30 000 убийства без съд и присъда само за няколко дни след 9 септември? Ами къде е историята на легионери, ратници, отецпаисиевци, анархисти и николапетковисти? Кой разказа за стотици хиляди изпратени по лагери и затвори, съсипани семейства, изселвания, преследвания?… Още свенливо се мълчи, че горянското движение в България е по същество
една гражданска война,водена от отчаяни хора,
на които е отнето всичко, дори и достойнството. Кой знае, че е имало радио „Горянин”? Някой да е чувал за големите селски бунтове в Северозападна България в началото на 50-те години? Че тогава селяните от Кулска околия се вдигат масово и водят битки, да, сражения с комунистическата власт? Някой от нашите ученици и студенти да знае, че в България са тримата най-дългогодишни политически затворници в цяла Европа – Васил Узунов от Чирпан, прележал в затворите 31 год., Илия Минев от Септември – 28 год. и Стефан Вълков от Асеновград с 26 год.? Някой да знае? Да се сеща някой за бай Иван Гинчев – единственият депутат в две Велики конституционни народни събрания и два пъти не подписал Конституцията? Не е разказана историята в пълнота на Георги Заркин, на Георги Даскалов, Александър Гиргинов, Борис Арсов и на колко още титани на съпротивата срещу комунизма. Убийството на Георги Марков още се крие в разни папки на всесилната Държавна сигурност. Ами касапницата устроена от БКП в концлагерите? Белене, Ловеч, Скравена, Богданов дол, Огняново, Босна, Ножарево – топоси на комунистическия ужас, за които спомена постепенно отмира, потопен в мемоарните бълвочи на дейците на БКП и ДС?! И в цялата тази свинщина учудващо ли е, че олигарсите в страната са нискочелите наследници на тези убийци и масови престъпници от българската комунистическата партия?…
Къде, къде е нашата Стена, пред която да се поклоним на жертвите, да си направим рекапитулацията, че 25 годишния преход е всъщност и едно гигантско усилие за раздяла с комунизма? Май наистина ние сме най-зловещо поразени от античовешката идеология, че е променен генетичния баланс на нацията и насочен към забравата и пепелта на отминалото време за Голямото Зло.
Загубихме битката за справедливостта, на път сме да загубим и битката за историята. Битката за парите на народа отдавна загубихме – те отидоха в паста на комунизма и на тях още дълго ще се радват наследниците му. Гордиевият възел е в спомена и последиците от червената хунта, окупирала страната половин век и разсипала силите на една нация, отнела и желанието за съпротива. Българинът след тези масови издевателства, убийства и терор предпочиташе да се спаси от страната, да избяга по-далеч, да се дистанцира от зловонието в собствената му страна. И вече четвърт век ние сме единствените, които не са си отговорили на въпроса „Добро или зло беше комунизма?”. Само ние, българите не сме го направили и няма да го направим, за съжаление.
Разказът за голямото Зло-комунизмът – е основополагащ
за нацията ни, но май загубихме тотално тази битка и съвсем не е случайно, че се опитваме да празнуваме нещо си на 10 ноември… В същото време нацията изтича към други страни, защото тук са се настанили хората, които развяваха червените знаменца или техните деца и внучета. Основополагащият въпрос за една страна е въпросът за справедливостта и възмездието, но ние останахме и без сили, и без воля за тотална промяна, уморихме се от изкуственост и демагогия…
Аз поне ще поздравя приятелите, с които тръгнахме да променяме обществото преди 25 год. Опитахме. Излъгаха ни. Не успяхме. Предадоха ни. Но опитахме, опитахме. Нека, ако други имат сили да го направят, но много, много се съмнявам. И ми е тъжно, непосилно тъжно за пропилените ни надежди….
Източник: faktor.bg

Обществена поръчка „Благоустрояване на крайречна градска зона, гр. Самоков – I етап.” бе обявена от кмета на общината за 10 ноември. Тя е част от цялостен обект, разработен на три етапа, като всеки един от етапите може да се изпълнява самостоятелно. Прогнозната стойност на поръчката е 1 231 509 лева без ДДС.
Първият етап предвижда благоустрояването на 27 920 квадратни метра от крайречната зона. Интерес към поръчката са проявили няколко изпълнители, но поради неясноти в условията старта на процедурата е отложен. Според кмета на общината Владимир Георгиев, обществената поръчка ще бъде проведена едва след отстраняването на всички пропуски в заданието.